Според старите български традиции, за да втаса тестото и да стане една празнична погача хубава, трябва задължително водата, с която се меси да е мълчана – загребана и донесена в пълно мълчание, както и неначената от наливането й. След това тестото трябва да се забърка с кавал.
Великден е празник свързан с възраждането на нов живот, с прехода към пролетта и лятото, с обновяването на природата. Освен боядисаните яйца другият символ на Великден са обредните хлябове. Те възпроизвеждат смъртта - погребването на зърното и неговото възкръсване. Обредните великденски хлябове носят различни имена: великденска кукла, яйченик, плетеница, паска, чупник, кукулник и др. Съвременните заместители на великденските хлябове са козунаците.
Великденският хляб се приготвя от пшенично брашно и задължително с нов квас. Той се подновява на Велики четвъртък.
Следват се някои правила: Замесването да е с чисто брашно, в нощви, окичени със зеленина, а в ситото има сребърна монета или гривна.
Начини за получаване на квас:
- Замесване на брашно и вода, която в някои райони се опява от свещеник. Втасва ден-два в гърне. След месенето на хляба се оставя от тестото, покрива се с брашно и се използва за квас при следващото месене.
- Оставя се вода „да преспи, да се венчае“ с хмел, люти чушки, червен лук за една нощ и на другия ден се замесва с царевично брашно.
- Сварен, изсушен и после смачкан стар боб. Варят се боб, ечемик, шушулки от хмел, люти чушки и с водата се попарват трици или царевично брашно. Към сместа може да се прибави и стар квас.
Има квас, захванат от пяната на вино и царевично брашно, също и от счукан и попарен нахут. Новият квас, леко посолен, се пазел в специални съдове. Някаде се размесвал с пшенично или царевично брашно и се правел на питки. Те се изсушавали и се пазели в конопени торби.
В „хващането“ на новия квас е заложена идеята за свръхестествена трансформация от едно състояние в друго. Тайнството му се тълкува като аналог на първотворението.
Преди изпичането на великденския хляб той се украсява с яйца.
|
|