Вълшебството на Великден

Всяка година Великден се празнува на различни дати, но винаги в неделя. Българите се подготвят за този празник с постоянно постене. Някога хората спазвали най-строго постите и се хранили само с хляб, плодове и зеленчуци.

След Цветница започва Страстната седмица. До сряда всяка домакиня почиства своя дом и празнично подрежда всяко кътче в дома си. Както с постите се пречиства душата, така и домът ни трябва да е чист и подреден за големия празник. В сряда жените спират работа и ходят на черква. Нашите баби казват, че който продължи да работи, ще загуби уменията си за цяла година.

Велики четвъртък пък е ден за отдих и за мъжете. Вярвало се, че ако впрегнат воловете или конете за работа, през годината ще има градушки, които ще убият посевите. С тази вяра е свързан и обичая да се червят яйцата.

В четвъртък жените стават сутрин рано, за да приготвят яйцата. Боядисаните яйца се поставят в сито покрито с червен плат. Бабите излизат на двора, обръщат се на изток към изгрева и ги вдигат високо нагоре „за да ги види слънцето“.

С първото червено яйце се потриват бузките на децата „да са бели и червени“ и ги „здравоват“ с думите: „жив, здрав дядо Великден“. Яйцето се поставя при домашната икона. Там то остава до другата година, когато по черупката му се гадае за плодородието през годината.След това се носи на нивата, за да пази реколтата от градушки, а плодът да узрее.

„Червената вода“ се изсипва на чисто място в градината при цветята, там където не се тъпче. Цяла година тя ще пази дома от беди. Това вълшебство се прави с надежда за здраве и късмет. Всяка домакиня влага уменията си при украсата на яйцата - с парафин, лимонена киселина, с листа от здравец и т.н. На Велики четвъртък се месят и козунаците, и хрупкавите сладки курабийки.

На Разпети петък в църквата се прави символично погребение на Исус Христос. Тогава вярващите коленичат и се промушват под плащеницата му.

В събота вечер всички християни отиват на църква. Там започва тържествена служба. Със запалени свещи тръгва шествие от хора да обикалят храма. И точно в полунощ забива камбаната! По лицата на млади и стари грейва усмивка на надежда и вяра в силата на Бога. Всички се поздравяват с „Христос Воскресе“. Всеки отнася запалената свещ в дома си за да запали домашното кандило.

А на другия ден е Великден! Млади и стари се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Воскресе - Наистина Воскресе“. Най-здравото яйце се нарича - борак. Великденската трапеза е очаквана и обичана от всички. На нея се слага пълна чиния с боядисани яйца, символ на възкресението, великденския хляб, украсен с венец от тесто и червени яйца, козунаците, печеното агне и курабийките. Хлябът не е обикновен. Ние, българите, го почитаме като нещо свещено. Той е нашата основна храна, символ е на живот, благополучие и плодородие. Затова се приготвя със специално внимание. Омесваме го добре и започваме с украсата. Плетем от тестото „венец“ и го поставяме върху хляба. Слагаме и толкова червени яйца, колкото са членовете в семейството ни. С козунаци и шарени яйца даряваме и нашите кръстници.

В миналото на Великден млади и стари, пременени с най-новите си дрехи, излизали на мегдана и се хващали на хорото. Ходили си на гости. Най-голямата радост за децата била да се люлеят на великденската люлка - даваш едно яйце и политаш чак до небесата.