Страстната седмица

Великден е празникът на всички православни християни. Той прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен от Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април. Те използват григорианския календар. Православните християни използват юлианския календар и празнуват между 4 април и 8 май. Протестантите честват Великден в зависимос от местните традиции – на запад с католиците, а на изток – заедно с православните.

Страстна семица се нарича седмицата преди Великден. Това е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода.

Богослуженията, които се извършват през страстната седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Всеки ден от седмицата се нарича Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.

Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия, вечерта – Последование на 12-те Евангелия). На Велики четвъртък се припомнят 4 събития. Смята се че те са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откаса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи. На Велики четвъртък преди изгрев слънце се боядисват яйцата.

Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащеницата, вечерта – Опело Христово). Това е най-тъжния ден от страстната седмица. На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащеницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащеницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Католиците пък на този ден се покланят на Светия Кръст. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа.

Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богосложението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се извършва освещаване на огъня. Запалва се специална свещ – Пасхалия, която се слага на олтара. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота. През Страстната седмица се приготвя и мирото за цялата следваща година. Варенето му започва във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава.

Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след полунощ в събота вечерта).